сутрин съм агнето

вечер готвача

жертвено печено

лягам на масата

когато съм мравка

се настъпвам

когато съм лъв

сам се ям

случайно 

се срешнах

не се разпознах

веднага

 домът ми е

празен

само тъгата 
ме чака

 превръщаш се

в чудовището

от което се

страхуваш

сутрин съм агнето

вечер палача

падам и ставам

падам и ставам

троша коленете си

и сядам на масата

жертвено печено

сам себе си ям

смъртта цъфти

през есента

в ада влизам сам

събличам кожата си

друг да я носи

този който ме обича 

е забравил

нямам приятел

но му стискам ръката

през ада минавам

да ме хапят ангелите

да ме кълне доброто

после дълбоко

заспивам

умората гние 

в ума ми

през шпионката зяпам 

празната къща

съска фитила

на сухата ми 

пъпна връв

щом ме достигa

угасвам

аз съм твоето радио

излъчвам новини

по света и в себе си

ти си моята станция

танцувам на твоята

вътрешна музика

той вика намили малко 

не мога да спя

от вашите мисли 

живея в страната

на отложения край

тук се живее

докато се чака

плътта да се препълни 

а умът с въпроси

сърцето да стане

прозирно от удари

от ударите казвам

в отложената страна

на вълшебния край

изтрих всички думи

от кожата си

сега прозирам

и змиите вътре 

плашат погледите

сърцето ми смуче отрова

устата я полюе 

насред голия площад 

на смъртта живата 

статуя

какъв хаос е у дома

някъде скрих от себе си

една мисъл която ме радваше

подир голите ми стъпала

се тътрят чешлите 

обикаляме вкъщи земята

уморен съм не мога спра

нощта ме обръща с хастара

ръся всичките си камъчета

мисълта която изгубих

по тях да ме намери

подреждам огъня

на поносими пламъци

неизбежната отрова

пия контролирано

плача всеки ден

за да се подготвя

дресирам плъховете

да ми хапят петите

само в работен ден

в събота почивам 

от излишните усилия

огънят изгарям

тровя отровата

гълтам сълзите и хапя

сърцето ми е

малък буржоа

в креслото си

тупти удобно

лети но само

в клетка

вечер го разхождам

пазя го от

мъжките сърца

моят малък буржоа

сърцето подло

от тъгата си 

правя хора

уча ги да говорят

да седят с мен на масата

да ми разказват 

а аз да се храня

с техните думи 

после да лягат 

в леглото ми

за да ме топли 

тъгата 

аз съм топче което 

се крие от дупката

топка която 

се пази от вратата

обувка която 

се плаши от ходилото

неделя вечер е 

и виното което не изпих 

сега ми трови мислите

тялото е тясна сцена

сам съм свой

зрител

вече не пиша тъгата

тя е моя всеки ден

спрях тревата

лежа проснат на нея

младостта е желана и желае

аз я викам по име

тя се прави че не ме знае

легнала така в тревата

тъгата така ме разсмива

в тази любов

няма никакъв смисъл

и слава на бога

под леглото ми 

нищо няма 

само скелета на 

татко и мама

и прахта която

вечно остава

любов е ти казвам

но без никакъв

смисъл

ще се събудя преждевременно

ще вдигна спящото си тяло

тъй както в сънищата 

тежкото е леко

и ще го скрия там където

няма кой да го намери

ще се върна после

в още топлата постеля

да изсънувам там живота

който му остава

назад назад 

до първия умрял

пак да бъдем 

живи отначало

мисълта пронизва

сърцето

старецът помни 

само детството си

снежна топка 

в сърцето на лятото

в празната стая 

на бялата страница

по стените бели

капят буквите

аз мълча но

говори ехото 

аз не мърдам

следите остават

мойта машина 

е деус екс счупена

изход има

но ми влиза отзад

щом нямам ръце

пиша с език

щом сърцето мълчи

юмрукът говори

литературна есен 

есен

литературен 

студ

думите мъртви

събирам на купчина

литератур натурна есен 

есен есен

литературен 

труп

думите сухи

разпалват ми огъня

мойта машина 

е деус екс счупена

изход има

но ми влиза отзад

литературна есен

есен есен

литературна 

смърт

думата жива

епилога дълбок 

умиращ лебед

домашен любимец

до строшеното си тяло

клекнал

угасналата светлина

галя

 гледаме напред

отстъпвайки

миналото е наше

бъдеще

little old man

in a child's room

dreaming

little sunshine

in a black box

flirting

searching for the best

child is hunting

men hearts 

little sunshine 

in a black box

fighting

stop your heart

let the past last

a little bit longer

hold your breath

lullaby me good bye

baby  

swing your magic stick

make me be big again

and lonely

на смъртта падат

бобите

ту близо до теб

ту далеч

ти свит в окопа 

чакаш 

твоята звезда

да падне

 смъртта е моя

домашен любимец

разхождам я 

в мислите си

души любимите ми 

лае непознати хора

върши своите

дребни нужди

яде твърдите гранули

на моят страх

спи в краката ми

щом е питомна

смъртта не е враг

събуждаш се

наесен

блести остатъкът

от кратък ден

спомените летни

в мазето на сърцето 

крият се

а ти качен 

на детско столче

през капандурата

надничаш

вън

в малкото 

тук

спи кратко

сега

относителна

природа

садиш трева

жънеш боабаб

no more

sex

no more

obligations

just a little bit of 

fingering the nipple 

of you're horny saint

no more

sex

no more 

children born

everyone is old

and bald is handsome

a whole new life to live and die for it

no more

sex

no more 

awkwardness

to make it naked

and forget it all

raindrop in a cup of ocean 

no more

more

just a little bit

less

небето чупи

крилете

крехко човешко

яйце

в жълтъка му

камък

пиша с вода

по камъните

само слънцето

да ги чете

 нямаме крилe

но махаме

сърцата ни са
пеперуди

waterfalls on fire

no one’s good enough

for god

every try to be a human

fail

such an easy fruit

to eat

waterfalls on fire

one step up and on step

down

every try to be 

on top

only bottoms up

the mud

waterfalls on fire

try to be a human

man

try to be a god for

man’s sake

no one’s good enough

so fire

firefalls on ice

тревогата 

стои на прага

чака да заспя

за да почука

кучето мъртво

души

следата на живота

изгубен

по тъмната страна 

на земята

сенките хвърлят

хора