ion maro
четвъртък, 15 септември 2022 г.
вече не пиша тъгата
тя е моя всеки ден
спрях тревата
лежа проснат на нея
младостта е желана и желае
аз я викам по име
тя се прави че не ме знае
легнала така в тревата
тъгата така ме разсмива
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар