в празната стая 

на бялата страница

по стените бели

капят буквите

аз мълча но

говори ехото 

аз не мърдам

следите остават

мойта машина 

е деус екс счупена

изход има

но ми влиза отзад

щом нямам ръце

пиша с език

щом сърцето мълчи

юмрукът говори

литературна есен 

есен

литературен 

студ

думите мъртви

събирам на купчина

литератур натурна есен 

есен есен

литературен 

труп

думите сухи

разпалват ми огъня

мойта машина 

е деус екс счупена

изход има

но ми влиза отзад

литературна есен

есен есен

литературна 

смърт

думата жива

епилога дълбок 

умиращ лебед

домашен любимец