въображението ми
вярва

че аз съм негова
измислица

човек за временно

ползване

свят за еднократна

употреба

уста пълна
с череши

земя пълна
с костилки

щoм се завърнеш

у дома

той вече не е

твой

вярваш че си
ти

а се оказва
друг

кожата след всяка зима

става по-дебела

но студът наместо вън

остава вече вътре

вървиш назад

по стъпките

със себе си се
разминаваш

така
гръмогласно

само на глас
се мълчи