понеделник, 19 декември 2016 г.

- Точно това искаш да правиш цял живот?
Един кос лъч ми влезе в окото. Отбягнах го ловко и се обърнах с гръб към блоковете.
- Какво пък... Да не би да е лесна работа. Иска се майсторство!
Сашéто се превъртя през глава и кацна в края на пясъчника. Погледнах го накриво. Винаги успяваше да се приземи без да се олюлее. След като спечели баса, за него беше въпрос на чест.
- Виж, помниш ли онова списание, което ти показах. Френското. Вътре имаше хвърчило за сглобяване. Без лепило, без нищо. Само го сгъваш както трябва и то полита.
- Аз лично видях само снимките...
- Не ме дразни сега... Баси тъпото куче. Разкъса го все едно е някакъв гълъб. А си беше толкова хубаво... Цветовете му... Опашката от корабни флагчета. Майката каза, че ставало и за украса за рожденни дни...
Харесвам смеха на Сашéто. Рязък, хрипкав и самодоволен.
- Лори няма да дойде днес... Сигурно още ми се сърди...
- Сигурно.
Замръзнахме. Сякаш някой ни извика. Сашéто висеше отпуснат на катерушката. Аз горе свит и заслушан. Никой...
- Ама всички бяха ухилени и доволни, нали.
- Къде?
- На снимките... Едно нищо и никакво хвърчило... А моите ще бъдат къде-къде по... Дори си мисля за гаража... Той сега бащата иска да го дава под наем, но по-добре, така ще имам време да се подготвя...
- Главата ти е в облаците.
- Да бе, а твоята все едно е на земята. Хайде скачай и да ходим. Няма да дойде и днес...

Скочих. Глезенът - малко накриво. Заболя, ама не много. Сашéто не видя. Вървеше напред и нещо ми говореше. Спуснах се към него. Обърнах се назад и го видях. Желязното земно кълбо огряно от залязващото слънце... и пустото поле, което се шири след него...

вторник, 13 декември 2016 г.

събота, 12 ноември 2016 г.

69.

от лабиринта
излизаш

най-бързо
нагоре

изход от
лабиринта

е полетът
нагоре

понеделник, 7 ноември 2016 г.

66.

нека този камък
вместо мен живее

да разбива вежди
да троши стъкла

щом без дъх остане
да мога пак да дишам

събота, 5 ноември 2016 г.

сряда, 2 ноември 2016 г.

имам тик на мустака
и коса на дълъг път
хлопа ми по дъската
тънък остър пръст

господин детектив
аз съм ваша мравчица
моето небе е
дъното на чашата

шушумига ми окото
шапката така ме стяга
таратайката не мърда
но пейзажа бяга

господин детектив
аз съм вашата маймуна
слънчев лъч в чаша сняг
и по тънката ви струна

гръм гърми в ясното
и един наум
мисълта в тясното
срещам я насън

в класна стая мойте тайни
чакат края на часа
междучасието кратко
и кръгом обратно

господин детектив
аз съм вашата змия
чаша мляко от баща ми
по гръбначна стълба пада












неделя, 30 октомври 2016 г.

58.

еднa и същa думa хули
еднa и същa думa гали

казваш вятър а не духа
казваш огън а не пали
57.

туй което си забравил
навярно тебе помни

дългите ръце на залеза
стигат най-дълбоко


което си забравил
навярно тебе помни

на залеза ръцете
стигат най-дълбоко




петък, 28 октомври 2016 г.

53.

срещаме се нощем
сядаме на прага

колко има още
да си премълчаваме






четвъртък, 27 октомври 2016 г.

вторник, 11 октомври 2016 г.

неделя, 9 октомври 2016 г.

no need to be a human
any more
you have the one
who looks like you
and talks like you
knows your lines
and shags your girl
and makes those funny
little babies
so cute on photo

no need to be a human
any more
you have the one
who makes your money
spends them all
and shugs your girl
like very god
so you can have a nap
in your sweet
and mellow sofa

no need to be a human
any more
you have the one
who packs your bag
waves a hand
and shugs your girl
and once again

good people
find you on the street
good people
give you memories

now you can be
a homeless man
who lost his name
and begs for supper
























събота, 8 октомври 2016 г.

петък, 7 октомври 2016 г.

37.

забравена чаша
с дъждовна вода

каца врабец и
спирам да дишам













вторник, 4 октомври 2016 г.

сряда, 28 септември 2016 г.

28.

моят малък мрак
погледнат отдалече
е кръгъл и вторачен
в мен

от още по-далеч
е само точка
върху листа
бял
26.

валят снежинки
слънчеви

котката погалена
от нещо

настръхна и избяга
в двора

вторник, 27 септември 2016 г.

сряда, 21 септември 2016 г.

23.

главата му е точката
на удивителна

нощем спи
свит на въпрос

неделя, 18 септември 2016 г.

четвъртък, 15 септември 2016 г.

20.

създавам свои
себеподобия

разобличен съм
щом ги разпозная

неделя, 11 септември 2016 г.

19.

всяка изречена дума
се връща обратно
в устата ми

всяка дума се връща
обратно

преглъщаш думи
и плачеш




18.

ловиш с голи ръце
бели облаци
отразени в сини очи
пълниш сърцето
с мъгла
17.

вали надолу
с главата
връща дъжда
на небето

понеделник, 29 август 2016 г.

вторник, 23 август 2016 г.

неделя, 21 август 2016 г.

14.

гори конец
в гората на слепците

понякога неволно
стъпваш

в топлата му
прах

събота, 13 август 2016 г.

ти искаш моят звяр
да те разкъса

и болката ти да намери
публична утеха


петък, 5 август 2016 г.

сряда, 27 юли 2016 г.

9.

смълчана редица от хора
чакат дъжда да премине

аз си мисля за розата
която посадих на балкона

някой хуква в дъжда
заразява и другите

по целия път за дома
все тичам и се смея

четвъртък, 14 юли 2016 г.

8.

на две ще се строшим
във някой камък

и всеки сам ще дращи
свойта половина







четвъртък, 7 юли 2016 г.

стоя изправен
удължавам нечия
чужда сянка

лежа изложен
моята сянка
стои изправена


петък, 1 юли 2016 г.

6.

носиш в шепите си
празната вода

пиеш наведнъж
и сърцето ти
изчезва

празен съд
във празен съд
дрънчи
















вторник, 28 юни 2016 г.

4.

заплетена на
дълги плитки
краищата й
браздят реката

по устните
последни думи
остават там
да отразяват

и рухват долу
стари сгради
в подножието
на стъпалата

разплита се
красивата удавница
дори и мъртва
пак остава жива




събота, 25 юни 2016 г.

3.

една муха на носа ми
твърди че съм аз

учи ме както се учи дете
дума по дума повтарям

тази муха на носа ми
съм аз
тази муха на носа ми
забравям

виждам облак мухи
буреносен и черен

дали ще вали
казва гласа под носа ми
и мухата прогони




петък, 24 юни 2016 г.

2.

един извечен глад
гладувам

издутият корем
се пука

отдолу вече друг
издувам







1.

ще търкам пръсти
ще правя паяжини

ще чупя с поглед
ще строя витражи

вечното слънце
да се лови

ще отмина
ще отминавам
докато остана

и слънцето не осветли
най-тъмните ми ъглища





вторник, 31 май 2016 г.

четвъртък, 26 май 2016 г.

понеделник, 23 май 2016 г.

след повторение
на толкова раздели

пак очакваш знак
да почнеш отначало


четвъртък, 19 май 2016 г.

неделя, 1 май 2016 г.

четвъртък, 21 април 2016 г.

щом още светят
мъртвите звезди

угасналите хора
до един са живи

петък, 8 април 2016 г.

свободно падам
по линията на хоризонта

сандалите ми
две верни кучета

до счупената пейка
чакат ме

четвъртък, 31 март 2016 г.

в дома ми превалява
патици гнездят
в леглото

краката ми кокили
сред тревата
избуяла

вратата е заключена
прозорецът
затворен









сряда, 30 март 2016 г.

по челото нагрято
тичат луди

слизат по гръбначната ми
стълба

в мазето на петите
да се скрият



сряда, 23 март 2016 г.

сърцето няма пулс но
ти броиш наум

щом заспиш навярно
друг подхваща


живота който
си въобразявам
живее свой
собствен живот
аз и да спра
той продължава

неделя, 20 март 2016 г.

гори конеца
в тъмното

стъпките броят
наум

и приспиват
пътника


вторник, 15 март 2016 г.

неделя, 6 март 2016 г.

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

вторник, 16 февруари 2016 г.

ще се срещнем
отвъд

ще се върнем 
заедно

нека липсата тук
оставим


понеделник, 15 февруари 2016 г.

дракон бесен
чупи джам
тичам в хола
по пижама
телефона ало
спрян
прави стъпки
по тавана

щипе мама
за гъза
татко очила
си няма
горе долу
е мъгла
на носа ми
пода пада

прашки от опашки
и духовни шашки

уморения де-
мон 
приспивам

дълга пауза
след което
уморено
дракончето
свива се 
на кълбо
мама дърпа
му кончето

на фотьола
татко мърка
мамицата 
ми плете
аз си слагам
гуменетките
и си плюя
на подметките

прашки от опашки
и духовни шашки

лудия бяс
пляс
по лицето







събота, 13 февруари 2016 г.

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

топла прах
в студена чаша

и уста
без гърло

имам толкоз
да забравя

а да помня
малко

понеделник, 1 февруари 2016 г.

денят започва
с края

привечер пристига
сутринта

и всяка своя стъпка
вече зная


петък, 22 януари 2016 г.

тъпчем
горчивите поляни

и ни една
от всичките пътеки

не ще ни върне
у дома

ти нижеш залезите
на гердани

аз в утробата ти
спя

вторник, 19 януари 2016 г.

очите заслепени
дълго помнят
мрака

о слънце

кой носи
тежката ти
сянка


неделя, 10 януари 2016 г.

виж там баща ми
в мрачната градина
шлифер очила мустак

и тази остра миризма
на котешка урина

в гърдите връща се сърцето ми
тъй както в клетка
влиза звяр


събота, 9 януари 2016 г.

петък, 8 януари 2016 г.