- Точно това искаш да
правиш цял живот?
Един кос лъч ми влезе
в окото. Отбягнах го ловко и се обърнах
с гръб към блоковете.
- Какво пък... Да не би
да е лесна работа. Иска се майсторство!
Сашéто се превъртя през
глава и кацна в края на пясъчника.
Погледнах го накриво. Винаги успяваше
да се приземи без да се олюлее. След като
спечели баса, за него беше въпрос на
чест.
- Виж, помниш ли онова
списание, което ти показах. Френското.
Вътре имаше хвърчило за сглобяване. Без
лепило, без нищо. Само го сгъваш както
трябва и то полита.
- Аз лично видях само
снимките...
- Не ме дразни сега...
Баси тъпото куче. Разкъса го все едно е
някакъв гълъб. А си беше толкова хубаво...
Цветовете му... Опашката от корабни
флагчета. Майката каза, че ставало и за
украса за рожденни дни...
Харесвам смеха на
Сашéто. Рязък, хрипкав и самодоволен.
- Лори няма да дойде
днес... Сигурно още ми се сърди...
- Сигурно.
Замръзнахме. Сякаш
някой ни извика. Сашéто висеше отпуснат
на катерушката. Аз горе свит и заслушан.
Никой...
- Ама всички бяха ухилени
и доволни, нали.
- Къде?
- На снимките... Едно
нищо и никакво хвърчило... А моите ще
бъдат къде-къде по... Дори си мисля за
гаража... Той сега бащата иска да го дава
под наем, но по-добре, така ще имам време
да се подготвя...
- Главата ти е в облаците.
- Да бе, а твоята все
едно е на земята. Хайде скачай и да ходим.
Няма да дойде и днес...
Скочих. Глезенът - малко
накриво. Заболя, ама не много. Сашéто не
видя. Вървеше напред и нещо ми говореше.
Спуснах се към него. Обърнах се назад и
го видях. Желязното земно кълбо огряно
от залязващото слънце... и пустото поле,
което се шири след него...