ion maro
вторник, 28 юни 2016 г.
4.
заплетена на
дълги плитки
краищата й
браздят реката
по устните
последни думи
остават там
да отразяват
и рухват долу
стари сгради
в подножието
на стъпалата
разплита се
красивата удавница
дори и мъртва
пак остава жива
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар