- Точно това искаш да правиш цял живот?

Един кос лъч ми влезе в окото. Отбягнах го ловко и се обърнах с гръб към блоковете.

- Какво пък... Да не би да е лесна работа. Иска се майсторство!

Сашéто се превъртя през глава и кацна в края на пясъчника. Погледнах го накриво. Винаги успяваше да се приземи без да се олюлее. След като спечели баса, за него беше въпрос на чест.

- Виж, помниш ли онова списание, което ти показах. Френското. Вътре имаше хвърчило за сглобяване. Без лепило, без нищо. Само го сгъваш както трябва и то полита.

- Аз лично видях само снимките...

- Не ме дразни сега... Баси тъпото куче. Разкъса го все едно е някакъв гълъб. А си беше толкова хубаво... Цветовете му... Опашката от корабни флагчета. Майката каза, че ставало и за украса за рожденни дни...

Харесвам смеха на Сашéто. Рязък, хрипкав и самодоволен.

- Лори няма да дойде днес... Сигурно още ми се сърди...

- Сигурно.

Замръзнахме. Сякаш някой ни извика. Сашéто висеше отпуснат на катерушката. Аз горе свит и заслушан. Никой...

- Ама всички бяха ухилени и доволни, нали.

- Къде?

- На снимките... Едно нищо и никакво хвърчило... А моите ще бъдат къде-къде по... Дори си мисля за гаража... Той сега бащата иска да го дава под наем, но по-добре, така ще имам време да се подготвя...

- Главата ти е в облаците.

- Да бе, а твоята все едно е на земята. Хайде скачай и да ходим. Няма да дойде и днес...

Скочих. Глезенът - малко накриво. Заболя, ама не много. Сашéто не видя. Вървеше напред и нещо ми говореше. Спуснах се към него. Обърнах се назад и го видях. Желязното земно кълбо огряно от залязващото слънце... и пустото поле, което се шири след него...