в празната стая
на бялата страница
по стените бели
капят буквите
аз мълча но
говори ехото
аз не мърдам
следите остават
мойта машина
е деус екс счупена
изход има
но ми влиза отзад
щом нямам ръце
пиша с език
щом сърцето мълчи
юмрукът говори
литературна есен
есен
литературен
студ
думите мъртви
събирам на купчина
литератур натурна есен
есен есен
литературен
труп
думите сухи
разпалват ми огъня
мойта машина
е деус екс счупена
изход има
но ми влиза отзад
литературна есен
есен есен
литературна
смърт
думата жива
епилога дълбок
умиращ лебед
домашен любимец
