и в ушите

на иглите

копчетата

слепи

тялото е

на парцали

сгушена е

в топла слама

и забодена 

на кол

как се плаши

черна врана

на върха и

е забоден

не барут 

а капка

как се пали

с мокър огън

и в окото
влиза
светлината
черна

дай ми вятър
да ме няма

и конец
да отлетя

дай ми камък
да остана

да се приземя
с дъжда