в коридора имам труп
едва се разминаваме
той се извинява
аз отърквам черния шлифер
в стената варосана

казвам му
взимам редовно отровата
той за себе си не говори
неудобно му е

има дни когато и двамата
имаме меланхолия
каня го в хола
да пием по чашка

няма кой тогава
да пази вратата
тя си зее отворена