ще излея

твоята наполовина пълна

във моята наполовина празна

и с елегантен жест

удар в дупката последна

в килера

дето вият вълци

да замръзне там

до пролетта

когато от висулките

кристални

капчуците проблясват

и има още

зейнала врата

и китеници стари

кожите ни грозни

по балконите се веят

наместо знамена