пишем миналото

в бъдеще време

сегашното само

го сричаме

сърцето познава 

всички залези

слънцата паднали

зад хоризонта

 говорим си

с миналото

за това което
предстои

 оставяш следите

след тебе да светят

от небето да виждат

звезди по земята

 когато кръстът

не разпъва

а с двете си ръце

прегръща

 стъпките

туптят

сърцето се 
отдалечава

 късноесенен

пубертет

залезът на
младостта