между ударите
на сърцето
по една тишина
безсърдечие
твоят полет спи
в гнездото на
прегръдката ми
властта е
болест
но болника
я обича
всеки е
гражданин
в своето
село
удължаваш края
до безкрай
ставаш все по
кратък
сутрин съм агнето
жертвено печено
лягам на масата
когато съм мравка
се настъпвам
когато съм лъв
сам се ям