раждаш се

през зимата

разпъват те

напролет

 сгъвам се

на точка

в края на
изречението

 по белия лист

на снега

думи от човешки
стъпки

 стои на ръба

наметнал сянката си

бездната го вика

по име

думите шумят

празното тежи

 допушвам си деня

и залезът гася

в пепелта му нощем

сънищата паля

 оставяш си крилете

у дома

и цял живот куцукаш

по земята