в езика на нощта
няма дума за ден
потъват
корабите
в океана
на сърцето
на сърцето
дъската хлопа
а мислите му
туптят
моята птица
лети
само в твоите
небеса
спря да бие
но не спира да тупти
пак жънат
слънцето
падат лъчите
покосени
свят му се
вие на света
да се върти
около всеки