допушвам си деня
в пепелта му нощем
сънищата паля
оставяш си крилете
у дома
и цял живот куцукаш
по земята
свободата
Санчо
е на върха на
иглата
удрям теб
а мен боли
убиваш ме
умираш ти
свит на о
в хралупата
която пада
в бездна
в езика на нощта
няма дума за ден
потъват
корабите
в океана
на сърцето