лесно се обичат
мъртвите
те никога не ни
напускат
те никога не си
отиват
превръщаме се
в своите родители
които чакат у дома
така ни събира
само раздялата
надолу падаш
стъпил здраво
името ми е
от хартия
леко лети и
бързо гори
някой е минал
по тази пътека
дъждът пълни
следите с небе