броиш 

смъртта

тя брои
безброя

уча грешката
наизуст

за да я повтарям
без грешка

крадът полета

а после не летят

крадците само
кичат се с крилата

крадът полета

а с него не летят

крадците само
кичат се с крила

старата болежка 

сладко мърка

 

тъгата е излязла 

вън за малко

един глас
в пустиня

не е гласът
на пустинята

сърцето блъска

отвътре

но как да му

отвориш

щом забравиш
бурята

тя си спомня
за теб