уста пълна
с череши

земя пълна
с костилки

щoм се завърнеш

у дома

той вече не е

твой

вярваш че си
ти

а се оказва
друг

кожата след всяка зима

става по-дебела

но студът наместо вън

остава вече вътре

вървиш назад

по стъпките

със себе си се
разминаваш

така
гръмогласно

само на глас
се мълчи

какъв уютен дом
e бягството

оставаш там където
вече те няма