сърцето ми има

свое сърце

щом сърцето
му спре

моето бие
напразно

отместваш
стените

разширяваш
пустинята

опашката не спира
да расте

щом стане твърде тежка
спираш

с едно и също
въже

по вертикала
бесят

по хоризонта
спасяват

мълчим на глас
и тайните ни

помежду си
разговарят

навярно е хвърчаща
мисъл

птицата не иска
да лети

спи дете

на-бързата утеха
е сънят