опънатият хоризонт

се къса

подир кой от двата края
тръгваш

дългото въже
на котвата

все не стига
края на небето

бясно тича заднешком

пътят е объркал пътника

разбива с гръб напуснатия дом

и тежкия си камък спира

там ще чака влакът цял живот

да пристигне гарата

седи на парапета
бедното човече

едно ухо за да не вижда
едно око за да не чува

и всичко по едно
да няма как да го залага

две мисли има само
едната му монета

човек се появява
подир дъжд

неволно пуска
острието си

в ходилото
на топлата земя

и тя изтръпва
цялата

разширява се
отвътре

отвън по-малък
става

скачам в плиткото

озвездявам небето

щом стигне до гърлото

нямам сили да викам

между две вълни 

се прозявам