човек се появява
подир дъжд

неволно пуска
острието си

в ходилото
на топлата земя

и тя изтръпва
цялата

разширява се
отвътре

отвън по-малък
става

скачам в плиткото

озвездявам небето

щом стигне до гърлото

нямам сили да викам

между две вълни 

се прозявам

от дума не остана
нито ум
ни да
ада плосък
ваденка

гладуват старите ти
кокали
в топла кал забили
кокили

от омраза само
ом и раз
и два
в стъклената ти
глава

ококорил
сляпото
в мивката измил
усмивката

от смъртта остана
двойно т
а от вятъра
едничко
вя

сатър в крехката
сърцевина

римата намира в хола
алкохол
чичо пея чичо пия
с краля гол
и след рая запетая
утрото
мъдрото

римата намира мира
в алкохол
чичо пей чичо бия
краля гол
и след края
идва рай
а пред него
без

върви наобратно

дребни монети
пред себе си хвърля

наместо да дойде
си тръгва

небесните гори 

горят
 

цяла нощ белега ти 

свети

настръхналите
стръкове трева

и кухите ми кости
пълнят се с олово

щом звярът спи
вървиш опипом

сърцето вкоравено
от далечен ритъм

очите заслепени
от преосветени дни