челото ми удря земята
и целият пламвам

ти си заспала
на топлия камък
и нещо говориш
в съня си

дълго горя
и те гледам

после с мокри пръсти
по камъка сричам

забравил нещо малко
в незримото далечно

вървиш срещу деня
и този ден не свършва

морето
скрило се е

в кораба

гилотината
на ярката зора
когато падне

краката
ще ме влачат
още малко

пазя твоя дом от
моето присъствие

по-добре обичам
това което липсва

по две сърца
имаме

едното камък
да тежи

другото трохи
да ръси

все по-тесен става
този празен дом

не побира всички
които си заминаха