тук
пустинята

режат устните
и ги лепят по камъни

нощем
онемелите
да проговарят

мисълта бездомно
куче

подир госта непристигнал
тича

те потънаха 

на дъното

на своя кораб

океана там

е най-дълбок

отрязах

ръката си

за да я вдигна

по-високо

говорим си с чумата
много мило момиче

убива
каквото обича

аз ще обичам
какво след нея остане

скрит в тялото
на малка мъртва птица

летящата ми
бяла стая

ветровете ронят
на снежинки

на този остров
всеки все някой ден
корабокрушираш