този широк и
светъл затвор

вдишваш на
големи стъпки

размаха на
безкрила птица

момиче с портокалово палто

нищичко не е разбрала

в шепата си кашля

кашлицата пъха в джоба

тихо е

от купола се спуска долу

това което другите разбяга

в очакване е зейнала
змията
но само капки дъжд гасят
отровата

ненужната позлата
гасне
по гърбовете
на животни спящи

all shadows are
my mother's

bastards

a man that falls asleep

in snow

and wakes up in a rainbow

piece of shit

the purity
of bitten apples
half eaten
naked woman's breast

the tongue is speaking out
a brain
who knows the limits

the purity
of the abandoned nest
a pile of leaves
to burn a house

that every summer grows
and gives a hope
to stay forever

есента се крие
в джоба на мъртвеца

по навик тялото
ще стане

и някъде по пътя
ще си спомни

на стената казах всичко
което не казах на тебе

щом утре минеш
край нея спри

безгласните ми струни
да погледаш