кап кап кап

капе дъжд

а аз се кипря

кап кап кап

пада нощ

а аз съм още

кап кап кап

полугола

полунощ е

ти ме ча

чакаш под дъжда

и коли броиш

за да не заспиш

лятото отминало

и дошла е зимата

тока спрял е в махалата

ти ми чукаш на вратата

чук чук чук

тук ли съм

или ме няма

чук чук чук

глуха ли съм

или няма

чук чук чук

чорлава

по нощница

ти ме ча

чакаш на прага

и четеш табелите

на съседите

зимата отмина

празника дойде

този път сме двама

кавалер и дама

тик тик так

за друго

няма време

тик тик так

само за теб

и мене

да включим копнежните машини
да тичаме на място

и щом от примката
изхлузи се примамката

да клюмнат
кучешките ни глави

най-силно
помниш туй

което никога
не се е случило

когато се превърне
във отрова

нима ще спреш да
пиеш жадно

какво красиво
обещание
е краят

на кучето каишката
увиснала

в калта рисува
диря

трепка сърцето
на младия буржоа

на ум дресира
рижата си котка

момчето отваря
кибрита

всички клечки
една подир друга

пламват сами
и отлитат

отблизо
виждаш човек

отдалеч
само точка

плюнчиш палец
и триеш