най-силно
помниш туй

което никога
не се е случило

когато се превърне
във отрова

нима ще спреш да
пиеш жадно

какво красиво
обещание
е краят

на кучето каишката
увиснала

в калта рисува
диря

трепка сърцето
на младия буржоа

на ум дресира
рижата си котка

момчето отваря
кибрита

всички клечки
една подир друга

пламват сами
и отлитат

отблизо
виждаш човек

отдалеч
само точка

плюнчиш палец
и триеш

свети
слънчогледовата му глава

люпят
без дори да я откъснат

когато застанеш
пред празното
което било е
човешко присъствие

вместо стрели
карамфили пробили
голото тяло

твоето пълно
човешко отсъствие
там зад ъгъла
пали цигара