на този театър
всичко си му е на мястото

червен плюш напоен в мляко
бели ангели златни криле
голи мадами завеси надиплени
мрамора хладно парфе

сцената е чисто нова
кръг и светло дърво
от черното на фокуса
за мокус вечно готова

неравноделно
с дългия нокът на малкия
бърка все по-надълбоко

една жена увиснала
на срамния си косъм

познавам и мъжа с брадата
от душите на дребни животни
си шие подплатата

две капки тиня
падат в окото

три голи момчета 
три осмоноги коня

дий световете
дий световете

три голи момчета
носовете строшени
конете само с четири крака

куцук световете
куцук световете

да платим на крадците
три кожи човешки

само се опложда
само се ражда тялото

видях как един мъртвец
се почеса по рамото

на Иван

прочетох една ода
много отровна
сега ме е страх
да се върна

в дома ми живеят
мъртвите хора
а живи се давят
в своите сенки

прочетох една ода
много отровна
не я е писал поет
а бясно куче

сега ме е страх
да се върна
в дома ми живеят
мъртвите хора

поета сам си
отряза ръката

и нали защото
е приказка страшна
ръката която отряза
сам си захапа

сред добре възпитана природа
бродя

реката е добре поставена
в корито

мисли от далечни краища
красиво кацат

скрити зад малки прозорчета
големите мозъци мигат

паникьосаните патици
пукат похлупака

тихокротко капе

hey mr gogh
yellow my eyes
storm my heart

height too high
for me to climb
just a place to hide

hey mr gogh
bird my fingers
whirl my pond

not brave enough to wish
just smart enough to want

hey mr
mr gogh