на Иван

прочетох една ода
много отровна
сега ме е страх
да се върна

в дома ми живеят
мъртвите хора
а живи се давят
в своите сенки

прочетох една ода
много отровна
не я е писал поет
а бясно куче

сега ме е страх
да се върна
в дома ми живеят
мъртвите хора

поета сам си
отряза ръката

и нали защото
е приказка страшна
ръката която отряза
сам си захапа

сред добре възпитана природа
бродя

реката е добре поставена
в корито

мисли от далечни краища
красиво кацат

скрити зад малки прозорчета
големите мозъци мигат

паникьосаните патици
пукат похлупака

тихокротко капе

hey mr gogh
yellow my eyes
storm my heart

height too high
for me to climb
just a place to hide

hey mr gogh
bird my fingers
whirl my pond

not brave enough to wish
just smart enough to want

hey mr
mr gogh

в една
вълча кожа

сто овце
пасат празното

доверчивите
пеят и танцуват
под стъклен похлупак
снежинки

от две три ребра
издялкал войници
в очите им чисти
се дави мъченик

доверчивите
пият и се смеят
на дъното на чашите
корички кръв и хляб

мъжка урина
в стената отъркала
гърба си космат

женска урина
яйце в стената
разбила

ще хвана тялото си
за петата
ще го захвърля
надалеч
дано си разбие
главата в камбан

някоя неделя вечер

the opposite
the opposite you know
opposite of nature

a glass membrane
twinkle
and explode

what do you know
about the opposite
the opposite
knows all about you