У дома завръщам се и виждам
На трикрако столче
между коленете ми лицето
намръщен гледам към прозореца
А той е сляп от падналия мрак
Хвърлям чантата а тя като умряло куче
пада във нозете ми
Незрящото око отварям
и оставям тялото ми да се срути долу
В подножието на стария ми дом.
Това не е умиране, а някакъв спектакъл
Но няма кой да ръкопляска на счупения крак
ойто ме прибира вътре
да се срамувам единствено пред себе си.
