няма ме вкъщи

но оставих едно стихче

да ти отвори

вратата 

ако ми носиш любов 

остави я на пода

една стара котка

ще дойде да я излочи

ако ме няма 

когато си тръгваш

твоите стъпки

всичко ще ми разкажат

дори да не се върна

дори никога да не дойдеш

нощем вдишвам

полета

денем птиците

отлитам

щом заспя

будувам

щом буден съм

сънувам

пишем миналото

в бъдеще време

сегашното само

го сричаме

сърцето познава 

всички залези

слънцата паднали

зад хоризонта

 говорим си

с миналото

за това което
предстои

 оставяш следите

след тебе да светят

от небето да виждат

звезди по земята

 когато кръстът

не разпъва

а с двете си ръце

прегръща

 стъпките

туптят

сърцето се 
отдалечава

 късноесенен

пубертет

залезът на
младостта