сутрин съм агнето

вечер палача

падам и ставам

падам и ставам

троша коленете си

и сядам на масата

жертвено печено

сам себе си ям

смъртта цъфти

през есента

в ада влизам сам

събличам кожата си

друг да я носи

този който ме обича 

е забравил

нямам приятел

но му стискам ръката

през ада минавам

да ме хапят ангелите

да ме кълне доброто

после дълбоко

заспивам