в езика на нощта
няма дума за ден
потъват
корабите
в океана
на сърцето
на сърцето
дъската хлопа
а мислите му
туптят
моята птица
лети
само в твоите
небеса
спря да бие
но не спира да тупти
пак жънат
слънцето
падат лъчите
покосени
свят му се
вие на света
да се върти
около всеки
кроиш света
по свой размер
и никога не е
по твоя мярка