раждаш се
през зимата
разпъват те
напролет
сгъвам се
на точка
в края на
изречението
по белия лист
на снега
думи от човешки
стъпки
думите шумят
празното тежи
допушвам си деня
в пепелта му нощем
сънищата паля
оставяш си крилете
у дома
и цял живот куцукаш
по земята
свободата
Санчо
е на върха на
иглата
удрям теб
а мен боли
убиваш ме
умираш ти
свит на о
в хралупата
която пада
в бездна
в езика на нощта
няма дума за ден
потъват
корабите
в океана
на сърцето
на сърцето
дъската хлопа
а мислите му
туптят
моята птица
лети
само в твоите
небеса
спря да бие
но не спира да тупти
пак жънат
слънцето
падат лъчите
покосени
свят му се
вие на света
да се върти
около всеки
кроиш света
по свой размер
и никога не е
по твоя мярка
садиш капки
дъжд
жънеш само
кал
ти си моето
куче
аз съм твоята
опашка
гръдта изплю
сърцето
тялото е празна
дупка
главата е
небето горе
а гробът е
в петата
саморазпъване
първо краката
после ръцете
едната ръка е лесна
другата е въпроса
оставаш да висиш
полувъзкръснал
откакто те
обичам
всеки ден
те губя
празен дом
а ти си вкъщи
влязъл вътре
но останал вън
ако имаш
два шамара
дай и другия
на блжния си
живота започва
утре
а завършва
днес
evil is such an
entertainer
we pay to laugh
his jokes
първо измисляме
бъдещето
после не искаме
да го живеем
аз заспивам
но тъгата миостава будна
слагаш точка
тя оставя
многоточие
в главата бродят
мишки
чакат да заспиш и
слизат
боклука на сърцето да
преровят
само в гроба
ще се скрием
от смъртта
бездомна
къща
обезлюден
човек
крия в тебе
сърцето ми
да биеш