сам и
всичките които
вече липсват
сам и празните бутилки
пред вратата
сам и празна стая
без врати

сега сме всички заедно
но няма нито звук
устните ни рибешки разказват
стари вицове
паяжина яде
костите от рибата
останали

тази къща
винаги ли е била сама
така се е родила
или ние сме живели тук
преди

да останем
а другите какво ще правим
всеки ще отиде при една
така ще бъдем всеки сам
и къща

сам и
птицата която
цял живот се кани
но така и не отлита
сам и глътна си езика
неделната камбана
която си мълчи

сам и
ти
сам и
аз
сам и
И

птиците накацали по
парапета

броят отлитащите
хора

на кравайче свит
под масата

разгръщаш книга
с небеса