небесна коситба
лъчите слънчеви
падат по земята
на черни снопове
отлетя птицата
на юг
тук остана
севера
пиша врата
и я отварям
нямам дума
да те върна
върви назад
за да започне
отначало
напред върви
когато се
завръща
какво небе е
дъното
коя земя отвъд
живее
останало e тук
твоето отсъствие
сядам до него
и му галя ръката
има нощи
след които
нощта започва
отначало
ръката която
протягаш
някой ден те
докосва