тъпчем
горчивите поляни

и ни една
от всичките пътеки

не ще ни върне
у дома

ти нижеш залезите
на гердани

аз в утробата ти
спя

очите заслепени

дълго помнят
мрака

о слънце

кой носи
тежката ти
сянка

виж там баща ми
в мрачната градина
шлифер очила мустак

и тази остра миризма
на котешка урина

в гърдите връща се сърцето ми
тъй както в клетка
влиза звяр

ти виждаш в мене

друго

аз виждам в тебе

друг

изтрил съм
всички гласни

сухото дърво
е моят глас