скрит в тялото
на малка мъртва птица

летящата ми
бяла стая

ветровете ронят
на снежинки

на този остров
всеки все някой ден
корабокрушираш

този широк и
светъл затвор

вдишваш на
големи стъпки

размаха на
безкрила птица

момиче с портокалово палто

нищичко не е разбрала

в шепата си кашля

кашлицата пъха в джоба

тихо е

от купола се спуска долу

това което другите разбяга

в очакване е зейнала
змията
но само капки дъжд гасят
отровата

ненужната позлата
гасне
по гърбовете
на животни спящи