тиха среднощна нега
двама стоят на брега
между тях стои океан

тиха среднощна нега
лято насред зимата
леко танцуват по пясъка
който бавно изстива

тиха среднощна нега
на брега ги няма двамата
сам стои океана

две случайни стъпки на вятъра
бутат каната с мляко

виждаш стъпките на страшното
в разлятото от млякото

бумти и пука пещ нетърпелива
иска вече да е хладна пепел

развързваме възли
реката ни мокри нозете

слънцето ту ги топли
ту се скрива

което развързахме
пак се оплете

мозъка тупти

а сърцето кротко
в черепа си мисли

чаят станал е
на бучка

мозъкът тупти
в гърдите

а сърцето в черепа
си мисли