мама отделя
белтък от жълтъка

бате чете
мили мой мио

тате май е
в гаража

а аз

аз съм невидим

досами своето корито
сама се изля и попи

в празната форма
изляха тестото

сред снеговете
топла фурна

сутрин жадно
хрупам реката

щом зад ъгъла погледна
сърцето ми обича бързо

подир стъпките
летят светулки

костите в торбата кожена
вярно до вратата чака

един мускулест ум
да ме измисли

от носа му моята
кръв да капе

до прозореца похапва
гнили плодове

вън цвета е същия

акордират пак
но не свирят никога

купчинка от дръжки

чашата чай
изстива на масата

в този дом няма
човешко присъствие