четвъртък, 15 септември 2022 г.

вече не пиша тъгата
тя е моя всеки ден
спрях тревата
лежа проснат на нея
младостта е желана и желае
аз я викам по име
тя се прави че не ме знае
легнала така в тревата
тъгата така ме разсмива


Няма коментари:

Публикуване на коментар