мухата пука
стъклото

окото хвърля
камък в пустинята

чакаш
чудото

после то
те чака

лицето заспа
до чашата с чая

и заедно с нея
изстива

ще се срещнем

отвъд

ще се върнем 

заедно

нека липсата тук

оставим

дракон бесен

чупи джам

тичам в хола

по пижама

телефона ало

спрян

прави стъпки

по тавана

щипе мама

за гъза

татко очила
си няма

горе долу

е мъгла

на носа ми
пода пада

прашки от опашки
и духовни шашки

уморения де-

мон 

приспивам

дълга пауза

след което

уморено

дракончето

свива се 

на кълбо

мама дърпа

му кончето

на фотьола

татко мърка

мамицата 

ми плете

аз си слагам

гуменетките

и си плюя

на подметките

прашки от опашки
и духовни шашки

лудия бяс

пляс

по лицето

хоризонта
примижал е

небето крие
под клепачите

топла прах
в студена чаша

и уста
без гърло

имам толкоз
да забравя

а да помня
малко

денят започва
с края

привечер пристига
сутринта

и всяка своя стъпка
вече зная