71.

сам себе си
на гръб нося

70.

мътя
водата

люпя
дъното

69.

от лабиринта
излизаш

най-бързо
нагоре

изход от

лабиринта

е полетът

нагоре

66.

нека този камък
вместо мен живее

да разбива вежди
да троши стъкла

щом без дъх остане

да мога пак да дишам

62.

мълчиш и
гълташ вятъра

крещиш а
само правиш вятър

имам тик на мустака
и коса на дълъг път
хлопа ми по дъската
тънък остър пръст

господин детектив
аз съм ваша мравчица
моето небе е
дъното на чашата

шушумига ми окото
шапката така ме стяга
таратайката не мърда
но пейзажа бяга

господин детектив
аз съм вашата маймуна
слънчев лъч в чаша сняг
и по тънката ви струна

гръм гърми в ясното
и един наум
мисълта в тясното
срещам я насън

в класна стая мойте тайни
чакат края на часа
междучасието кратко
и кръгом обратно

господин детектив
аз съм вашата змия
чаша мляко от баща ми
по гръбначна стълба пада