в дома ми превалява
патици гнездят
в леглото

краката ми кокили
сред тревата
избуяла

вратата е заключена
прозорецът
затворен

по челото нагрято
тичат луди

слизат по гръбначната ми
стълба

в мазето на петите
да се скрият

сърцето няма пулс но
ти броиш наум

щом заспиш навярно
друг подхваща

живота който
си въобразявам

живее свой
собствен живот

аз и да спра
той продължава

гори конеца
в тъмното

стъпките броят
наум

и приспиват
пътника

изтривам
всички следи

оставям само
следата

тази точка
в далечината

всъщност
са двама