4.

заплетена на
дълги плитки
краищата й
браздят реката

по устните
последни думи
остават там
да отразяват

и рухват долу
стари сгради
в подножието
на стъпалата

разплита се
красивата удавница
дори и мъртва
пак остава жива

3.

една муха на носа ми
твърди че съм аз

учи ме както се учи дете
дума по дума повтарям

тази муха на носа ми
съм аз
тази муха на носа ми
забравям

виждам облак мухи
буреносен и черен

дали ще вали
казва гласа под носа ми
и мухата прогони

2.

един извечен глад
гладувам

издутият корем
се пука

отдолу вече друг
издувам

1.

ще търкам пръсти
ще правя паяжини

ще чупя с поглед
ще строя витражи

вечното слънце
да се лови

ще отмина
ще отминавам
докато остана

и слънцето не осветли
най-тъмните ми ъглища

което
чакам

мен ме
чака