домът ти
няма изход

и ужасът
остава вътре

каква проста аритметика
едно грешно движение

и твоята гледна точка
става мое многоточие

щом надникнеш
вътре

виждаш празното
вън

покрива всичко
ситен златен прах

стъпки от невидими
присъствия

задрямал е на своя
дървен крак

и зъзне в мрака
печката разпалена

извика го стопанина
и тялото дотича

примигна доверчиво
и глава положи

по-лека е от облаче
в ръцете на палача

нарязан на сочни
котлети

чакам на масата
гостите

двете ми устни
на пода

говорят си нещо
с котката