на тезгяха
сурово човешко

унесен в гнева си
последния дъх
да изтръска

гласът му вътрешен
килнат отсреща

веднъж заминал си
и пак си тръгна

ръката е отрязана
но болка няма

и нещо друго
наместо мен 
тъгува