в коридора имам труп
едва се разминаваме
той се извинява
аз отърквам черния шлифер
в стената варосана

казвам му
взимам редовно отровата
той за себе си не говори
неудобно му е

има дни когато и двамата
имаме меланхолия
каня го в хола
да пием по чашка

няма кой тогава
да пази вратата
тя си зее отворена

ще подплашиш птичето
ще се върне в цилиндъра

минаваш бързо през стаята
прахта която си вдигнал

дълго гледам как
си пада на мястото

навлякъл старата
кожа на майка си

на площада на селото
бият деца и камбана

стои в средината на хляба
отгоре коричката хрупкава

как му хрумна на лудото
сам да си прави утроба

всичкото бельо на простора
в двора

от своя вътрешен вятър
се вее

крайселската
ливада

вместо топка
ритат пъпеш

хлапе и патерица
гледат

слънцето в буркани
бурканите в мазето
светят

срутиха балконите
на къщата отсреща

щом отворят вратите
съседите отлитат

мойта птица скри се
още по-надълбоко

патардията на панаира
захарен памук
и семки

на главата ми антените
настръхнали
от всяко взимане на дъх

почти прозрачен
пред дверите
полягам

в придворно куче
се превърнах

чарът ти широко зейнал
пълня с кокали

вълшебната си пръчка
хвърляш да ти върна

до смърт съм уморен
и вместо мен

луната вие кучешката

едва разчитам
детския ти почерк

в началото така било е
сега е другояче

кой би могъл
вълните да подрежда

мило ми юначе

на една и съща въдица нанизани
има нещо сладко унизително
след тежък труд телата
по-тежки са от камъни

ще се засиля леко
ще се удавя пръв
едно балонче по реката
скафандър за последния ми дъх

ти може и да гледаш отегчен
как бързата пъстърва ще го спука

на конец навивам
билото на планината

сутринта го късам
в точката на изгрева

рибарят се превърна
в рибата

на тезгяха
вчера е рендосан

една жена
така красиво

реже му главата

старата си миша дупка
не мога да намеря

майчината ми утроба
не ражда вече мишки

и все ми е едно дори да видя
свойта миша кожа

издута да ме гледа
като жива

едно перце
от младоженец

и захарно краче
от булка

трупа на тялото
любовно

балончето на бала
спука

беззащитно
е отворена вратата

в ъгъла отсреща
дребен хищник

като бълха
полазваш ме
и ето

от нещо стресната
вратата хлопва

навярно щом се съблека
ще бъда друг
кривокрак и сатиричен

в езика дървен
крив пирон забил
в очите някаква
мъглява капка тича

ще си остана тъй
облечен
но все пак цял

каквото и да хване
все го хваща
за гръкляна

заклещен в тялото на
куче

пази туй което

няма