щом звярът спи
вървиш опипом

сърцето вкоравено
от далечен ритъм

очите заслепени
от преосветени дни

челото ми удря земята
и целият пламвам

ти си заспала
на топлия камък
и нещо говориш
в съня си

дълго горя
и те гледам

после с мокри пръсти
по камъка сричам

забравил нещо малко
в незримото далечно

вървиш срещу деня
и този ден не свършва

морето
скрило се е

в кораба