сърцето 

няма милост

между два удара 

се смея

човекът си изгуби 

името 

сега се казва

...

денят се връща нощем 

и ни буди

разказва ни играта 

и печели

денят се връща 

чу ли 

заспивай

бързо

умът не свети

има режим

на сърцето

У дома завръщам се и виждам

На трикрако столче

между коленете ми лицето

намръщен гледам към прозореца 

А той е сляп от падналия мрак 

Хвърлям чантата а тя като умряло куче 

пада във нозете ми

Незрящото око отварям 

и оставям тялото ми да се срути долу

В подножието на стария ми дом. 

Това не е умиране, а някакъв спектакъл

Но няма кой да ръкопляска на счупения крак 

ойто ме прибира вътре 

да се срамувам единствено пред себе си.

помня всичко

което забравих

отдавна заминах

а съм още тук

по празници няма 

празно

и тъгата пълни 

очите